Кога да започнем подготовка за мечтаната пролетна градина?

Подобно на розите, лалетата имат страстни почитатели, които всяка година обогатяват колекциите си с нови и нови видове. Култът към тях в Холандия започва през XVI век, когато ботаникът Шарл Еклюз за първи път ги донася от Виена. Първоначално красивото растение красяло само дворовете на по-заможните, но после се превръщат във всеобща лудост. Някои редки сортове като Semper Augustus или Tulipa Octaviani се продавали по 10 000 гулдена. Сега цените у нас са достъпни, а предлагането е изключително богато. Най-важният принцип при подбора на растенията е да цъфтят по различно време. Така по-дълго ще красят градината ви. Затова не правете избора си само по картинката върху опаковката. Добре е да обърнете внимание на някои съществени характеристики – кога цъфтят, колко високи стават, какви са изискванията към почвата. Това е важно, защото така ще може да подредите цветните бордюри по-красиво и да им се радвате по-дълго. Най-ранните сортове започват да цъфтят още в края на февруари и началото на март, а най-късните в края на април и началото на май.

Подобно на хората в края на лятото почвата е „уморена“, затова трябва да се обработи добре, да се почисти от коренища и растителни отпадъци. Може да наторите с компост и оборски тор, а ако пръста е глинеста, внесете пясък, торф и листовка. Лалетата виреят най-добре, когато се отглеждат в рохкава почва, която е лесна за обработка и има отличен дренаж, защото иначе може да загният.

Прегледайте луковиците
Когато мястото е готово, обърнете внимание на луковиците. Те трябва да са със запазена външна обвивка, защото в нея има хранителни вещества. Важно е също да нямат рани и плесен.

По-едрите луковици се засаждат по-дълбоко, а по-малките - по-плитко. Правилото е дълбочината да е два-три пъти по-голяма от диаметъра на луковицата. Толкова трябва да е и разстоянието между растенията в реда, за да не се затруднява развитието им. При по-дълбоко засаждане растежът на лалето ще се забави, а ако луковицата е на плитко, растението може да измръзне при много ниски температури. Накисване на луковиците преди засаждането им не се препоръчва, защото може да загинат. Със засаждането в земята спират и грижите. Няма нужда от поливане през есента и зимата, а напролет, ако годината е много суха, растенията ще се нуждаят от вода, за да се развиват добре.
Зюмбюлите и нарцисите се засаждат по същия начин. Обикновено те се аранжират в групи според височината и времето на цъфтежа. Може да се отглеждат и в големи кашпи, откъдето след изсъхването на листата луковиците се вадят лесно. През лятото се държат на сухо и хладно място, за да бъдат засадени отново в земята през следващия сезон. Добре е да знаете, че съвременните сортове лалета издържат от 3 до 5 години, затова трябва да си купувате нови луковици периодично и да обновявате колекцията си.

През есента се садят и теменужките. Обикновено хората се сещат за тях напролет, когато кукувицата закука. Купуват ги напълно разцъфтели и им се наслаждават кратко. А истината е, че, ако ги засадите през есента, те ще успеят да се прихванат бързо, ще презимуват успешно и ще започнат рано да цъфтят.
Ако зимата във вашия край е много сурова, може да покриете теменужките с борови клонки. При много сухо време пък е добре да ги поливате с малко вода в топлите слънчеви дни, за да не изсъхнат. Може да отгледате теменужки и от семена. Обикновено те се сеят в края на август. Покълват бързо, след което малките растения трябва да се разсадят. Тези теменужки са изключително издръжливи и цъфтят продължително, защото са напълно адаптирани към конкретните условия.