Научете как правилно и лесно да наредите вашия ламинат
Ламиниран паркет
Ламинираният паркет е много добро, практично и красиво решение за подово покритие. Наред с другите му предимства, той се отличава с относително лесен монтаж. За тази задача винаги е за предпочитане да се доверите на професионалист, но при ламината човек често избира да го монтира сам. В настоящата статия ще ви дадем професионални съвети как най-лесно и безпроблемно да бъде изпълнено това.Преди да започне същинското редене, няколко важни неща е необходимо да бъдат съобразени:
- Ламинатът е едно от подовите покрития, които са най-претенциозни към пода под тях. За идеален ламиниран паркет е необходим перфектно равен под. Ламинираният паркет се състои от твърди плоскости и в сглобено състояние те образуват една права, равна и твърда равнина. Ако някъде замазката под паркета не е равна, то под нея веднага се образува кухина. Когато стъпите отгоре му, ламинатът потъва и издава характерен кънтящ звук. Този проблем не може да бъде решен по никакъв начин, затова преди монтаж на ламинат трябва да се уверите, че подът под него е идеално равен. Добро решение за изравняване на замазка и под е саморазливната замазка.
- Ламинатът варира между 6 и 12 мм. Подложката под него може да бъде с дебелина от 2 до 9 мм. Съвкупно вашият под ще се повдигне с около 2 см. Преди да започнете трябва да се уверите, че имате достатъчно разстояние между вратите и сегашния ви под. Ако светлият отвор между вашата врата и стария под е 1.5 см, то очевидно трябва да изберете подложка и ламинат с такава дебелина, че общата дебелина да не надвишава 12-13 мм.
- След като се монтира, ламинатът се допира на вратите с подовите покрития на съседните помещения. Макар, че самият преход се скрива от преходна лайсна, то е силно желателно различните подови покрития да имат едно и също ниво. Дори и при различни покрития – теракот и ламинат, естествен паркет и ламинат, гранитогрес и ламинат, нивата трябва да съвпадат. Когато избирате дебелината на вашия ламиниран паркет и дебелината на подложката, трябва да съобразите каква е общата дебелина на подовото покритие на съседните помещения.
- Ако замазката е направена скоро, трябва да изчакате тя да изсъхне добре. Наличието дори и на малко влага може да деформира вашия паркет, в резултат на което той да се „надуе“.
- Изберете си подложка. На пазара се предлагат два основни вида – полиетиленова подложка и такава от екструдиран пенополистирол (XPS или фибран). Първият вид е значително по-евтин, но това е за сметка на по-лоши топло- и шумоизолационни качества и по-малка дебелина (2-5 мм). Фибрановата подложка е по-добрият избор, с доста по-добри качества и малко по-висока цена. Дебелината й достига до 9 мм. Често фибрановите плочи имат оребрение от едната страна. Това е долната страна и неговата задача е да поеме част от остатъчната влага.
- Съобразете в каква посока да бъде ориентиран паркетът. Посоката има значение, тъй като ламинатът се състои от ламели, които имитират дъски. Ако сте избрали ламинат с фуги (фаски), това има още по-голямо значение. В посоката, в която са ориентирани ламелите, стаята зрително ще се удължи. Има негласно правило, че ламинатът трябва да се реди по посока на светлината. Ако прозорецът е на едната страна от стаята, то ламинатът следва да се ориентира към него. Ако има прозорци на две стени, то следва ламинираният паркет да е ориентиран към по-светлата от тях.
Монтаж на ламинат
- 1. Изметете пода много добре. Още по-удачно ще е да го почистите с прахосмукачка.
- 2. Наредете подложката. Ако сте избрали полиетиленова подложка, следва да я положите в същата посока, в която ще се поставя ламинатът. Фибрановата подложка се продава на плочи, които лесно се закрепват една към друга.
- 3. Ламинатът не опира до никоя от стените, а се оставя малко разстояние – 10-15 мм. За да не се движи подът, празните пространства се уплътняват с малки дървени клинчета или няколко парчета от ламината. Ако стената е крива, то празното пространство ще нараства.
- 4. Ламинатът се състои от ламели, всеки от които има от едната си страна жлеб, а от другата-перо.
- 5. Перото на всеки от ламелите влиза в жлеба на съседния, при което се заключва съединението. Първият ред ламели се подрежда с перото към дългата стена (приемаме, че прозорецът е на късата стена и ние ориентираме ламината по дългата страна). Началото му се поставя на 10-15 мм от лявата стена и ламелите се редят по дължината на стената, докато достигнат дясната къса стена.
- 6. Вторият ред ламели се нарежда след първия, като неговото перо се заключва в жлеба на първия ред. Първият ламел се отрязва наполовина и се монтира до късата стена, а следващите се монтират цели.
- 7. Всички нечетни редове започват от стената с цял ламел, а всички четни с половин. Така късата фуга ще се разминава точно на средата на всеки съседен ламел. Ако късата стена е крива, то всеки ламел се отрязва толкова, че фугите да съвпадат.
- 8. Последният ламел от всеки ред се отрязва дотолкова, че до късата стена да остане пространство от 5-10 мм.
- 9. Всеки ламел се заключва по дължина в съседния. След това с натиск или лек удар с гумено чукче ламелът се измества назад, за да може късата му страна да прилепне до предходния ламел.
- 10. Всеки ламел от последния ред се изрязва по дължина по такъв начин, че между него и стената да останат 10-15 мм.
Монтаж на первазите
- На пазара се предлагат два основни вида первази:
- MDF – имат сравнително по-ограничено приложение, защото са по-скъпи и характеристиката на материала ги прави твърди. Твърдостта ги прави нееластични и первазите могат да прилепват плътно до стената само при идеално прави стени. Обикновено това е ново строителство или стени от гипсокартон. Във всички други случаи се използва следващият вид.
- PVC – това е най-разпространеният вид. Първата причина е отличната цена. Втората е, че тези первази са гъвкави и могат да се огъват леко, за да се прилепят до стената, когато тя е неравна. Това е голямо удобство, защото практиката показва, че неравната стена е често срещан дефект при строителството.
- В зависимост от вида перваз се преценява на какво разстояние от стената да се изрязват дъските на ламината. PVC первазът е широк около 3 см, което означава, че максималното пространство, което той може да скрие, е около 25 мм.
- Самият перваз се захваща чрез дюбели в стената. Главите на винтовете са скрити вътре в кабелния канал, така че остават невидими. Височината на первазите варира около 5 см и кабелният канал се намира в средата. Това означава, че дюбелите се монтират в стената на около 2.5 см от пода.
- Монтажните елементи на первазите са:
- снадки – съединяват два съседни перваза в прав участък;
- вътрешен ъгъл – съединяват два перваза в един от ъглите на стаята и ако има други вътрешни ъгли;
- външен ъгъл – съединява два перваза на изпъкнал външен ъгъл;
- Тапа – лява и дясна. Служи да затапи профила на перваза отстрани, когато е необходимо той да бъде прекъснат – например от двете страни на врата.